Адаптирането на роман във филм или телевизионно шоу винаги е малко рисковано. Докато някои успяват, като поредицата Sandman на Netflix, която е базирана на любимата поредица от графични романи на Нийл Геймън, други, като някои от произведенията на Ан Райс, са пропуснати.
След това има адаптации на видеоигри, които изглежда почти никога не работят.
Но от време на време филм или шоу вдъхват нов живот на съществуващия изходен материал. Това несъмнено е случаят с романтичната комедия/драма на Одри Уелс от 2003 г. Под слънцето на Тоскана.
Филмът, който е базиран на едноименния роман на Франсис Майес, преобръща една вече страхотна история в нещо много по-кинематографично и в крайна сметка емоционално. Няма съмнение, че Даян Лейн е една от основните причини за това.
Във филма Франсис на Даян бяга в разпадащо се имение в Италия, след като разбира, че съпругът й има афера. Тя е подкрепяна от нейната приятелка, изиграна от Сандра О, и литания от италиански мъже, които се борят за нейното внимание. Филмът е очарователен, няма съмнение. Но също така е инжектирано с патос, с който много от тези, които хранят разбито сърце, могат да се свържат. Но на Даян й трябваше прозрение, за да разбере това наистина.
Защо Даян Лейн не разбра под тосканското слънце
В интервю за Vulture Даян Ланем сподели голямата си привързаност към Under The Tuscan Sun, както и към неговия сценарист/режисьор Одри Уелс, която трагично почина през 2018 г.
"Спомням си, че се срещнах с Одри за първи път и тя ми обясни нещо, което беше като електрическа крушка, която светна в главата ми. Не знаех, че тази жена ще стане скъп приятел в живота ми и че електрическите крушки над главата ми ще се случват в резултат на нашето взаимодействие и нейния ефект върху мен толкова дълго, колкото мога да я задържа в живота си."
Даян продължи да казва, че овластяването на Одри от нея е „прорязало“собственото й съмнение в себе си.
"Когато й казах, "Трябва да бъда напълно честен с теб. Прочетох сценария и не виждам хумора. Знам, че имам недостатъци в разбирането си тук" - и тя имаше буквално да обясня нещо, което стана толкова смущаващо очевидно за мен в ретроспекция: Целият хумор произтича от болка. Това е разстоянието, което получаваме от тази болка, което ни позволява да се смеем на себе си и какво лечебно нещо е това."
Даян Лейн, дълбоко свързана с нейния герой в Под слънцето на Тоскана
Даян вярва, че една от причините, поради които толкова много хора обичат оригиналната книга, написана от Франсис Майес (която споделя същото име като героя, който изигра Даян), е колко свежа е тя. Но тя признава Одри Уелс за вмъкването на хумора в него.
"Одри взе вътрешната си мъдрост и самозаличаващия се хумор и любовта към жените (и към себе си като една), и процеса на израстване на зряла срещу незряла - доверявайки се повече - тя вмъкна това в книгата " Даян каза.
"Тематично имаше подобна тема: [книгата] беше написана от жена и това беше нейното пътуване, започвайки нов живот в Италия. Но тя го правеше със съпруг! Така че филмът Одри вмъква своето пътуване и кривата си на учене как да обичаш отново, от разбито сърце. И това е невероятно. Защото преминаваш през всеки етап: съмнение, ужас, съжаление, слабост. Всичко. Кормата ти са на пода. И нека започнете от там. Където се подхлъзвате в собствените си вътрешности."
Докато беше интервюирана от The B altimore Sun, Даян сподели, че вече е била емоционално подготвена да изиграе ролята, когато тя се приземи в скута й.
"Започвах от нулата няколко пъти в живота си в този момент", каза Даян на Vulture, когато я попитаха за нейните коментари.
"Имах смелостта да се изкореня и да се преместя от Ню Йорк в Калифорния, когато бях на 18; преместих се в Джорджия с U-Haul, след като усетих първото си земетресение. Казах си: „Чао, трябва да тръгвам!“Но аз допълзях обратно в Калифорния, щастливо. Но в Джорджия в продължение на 20 години, като платец на данъци на непълен работен ден там близо до майка ми, се изправих за ботушите си и казах: „Мога да направя това“. Направих Санта Фе, Ню Мексико. Преоткрих себе си по отношение на извършването на географско [преместване]."
Даян завърши с думите: „Необходим е малко стоицизъм. Необходими са приятели от разстояние, които ви напомнят какво мислите, защо това е добра идея. Намирането на хумор в културните бариери – в случая с нашия филм, това беше истинският език, което го прави по-забавен - и свързващ с поезията. Това е страхотно парче велкро. Много е лепкаво. Можете да разберете някого, ако той оценява благодарността на стихотворението, което споделяте."
В крайна сметка Under The Tuscan Sun се оказа малко поезия, която много фенове разбраха.
"Хората биха ми казали, че наистина са оценили и са се почувствали докоснати от [Под слънцето на Тоскана]", каза Даян. „Имаше осъзнатото усещане: „Преживях това. Преживях неудобството и триумфа.“Сякаш четохме едно и също стихотворение."
